Значи можело! Можело без жертви, без убити и ранени полицаи и без изплашени до смърт граждани да се обезвреждат психично болни въоръжени хора. Пък макар това да е продължило 18-19 часа. Когато става дума за човешки живот, независимо чии, времето няма значение. Важен е крайният резултат.А когато става дума за професионализъм, той трябва да се признава, както в случая с главния секретар на МВР Георги Костов. И да се знае, че силата на такива хора не е в словесния поток и медийното присъствие, а в такива ситуации, когато на карта са заложени спокойствието и сигурността на гражданите. След акцията в столичния квартал „Стрелбище” ще бъде трудно дори и на най-злонамерените критици на днешния главен секретар да злословят по негов адрес.
Да, наистина, след тази акция трагедията в Лясковец, когато душевно болният Петко Петков уби командоса Емил Шарков, звучи още по-зловещо. Но родителите, съпругата и детето на загиналия млад мъж поне ще знаят, че похарченият му живот не е отишъл напразно. Уроците са научени. А когато поуките са в ръцете на можещи и знаещи хора, като Георги Костов, има надежда за всички граждани. Стъпка по стъпка, минута по минута, час по час, има надежда, когато си в опитни ръце като тези на Костов.
В цялата драма в „Стрелбище” с уволнения от много висок пост Петър Коджейков през смутната 1991 г. кънти още един страховит урок. И той вече е за Румяна Бъчварова – днес вътрешен министър, утре, когато вече няма да е, на някое топло местенце. Но хората с пагон, хората в разцвета на силите си, хората с чест и достойнство дали няма да пострадат като Коджейков от нейните криво разбрани реформи. Самите те ѝ го казаха в омите: в тази реформа се говори само за пари, а тук става дума за хора.
Да, с хората така не може. Защото всяко безобразие на непрофесионализма днес се връща като бумеранг върху цялото общество утре. Дано благополучно завършилата драма с възрастния професионалист Коджейков увисне като обеца на ухото и на непрофесионалистката Бъчварова.
И добре, че с оперативната дейност на МВР се занимава един компетентен човек като Георги Костов. Госпожата е социоложка. Нека изследва обществените нагласи и ще види, че след този мандат за нея ще си спомня само професионалното съсловие и то едва ли с добро. А за Георги Костов ще знаят и професионалистите, и обществото като за човек, от когото всички имат нужда.
Или, ако перефразираме еди популярен филм, да кажем добра дума за добрия войник.
Звездомира МАСТАГАРКОВА