Едва ли има човек в България, който не е чувал за отец Иван и неговото дело. Светият човек от повече от 25 години се грижи за хора в нужда. През неговия дом са минали стотици хора, а в момента там живеят около 200 души.
Отец Иван Иванов (йеромонах Йоан) е роден през 1945 г. в Благово, област Монтана. “Балканът ражда добри хора, но немотията, неправдата за забогатяване и тях вече озлоби, не са такива като преди”, споделя отецът. Учи в родното село, после – в светско училище в столицата. Едва след като навършва 34-годишна възраст, постъпва в духовната академия. Расото му „дава” дядо Филарет Видински. Отец Иван е носител на няколко отличия за благотворителност.
В последно време се появиха много и най-различни спекулации, клевети и директни обвинения по адрес на отец Иван. Занимавал се бил с проституция. Бил педофил. Хората, които го познават, недоумяват защо е така?!
Отец Иван завършва строителен техникум. След уволнениета си от родната казарма става служител на Управление за безопасност и охрана (УБО), което представлява гвардията на лидерите на тогавашния режим. Бил уважаван от ръководните кадри на охранителната организация, даже от шефа й ген. Кашев. Отличавал се с доброта, кариеризмът и лакейничеството му били чужди. И въпреки това имало хора, които му завиждали, че се радва на добра репутация.
Много преди да си покажат рогата, с бъдещото отче се случва знаменателно събитие, което преобръща живота му. Той и до днес няма логично обяснение, освен че това било Божи знак. Пътувайки в командировка, изведнъж загубил съзнание. Събудил се след 8 часа в болницата на МВР. Не си спомнял нищо за инцидента, нито за престоя си в небитието. Лекували го три месеца, но не се подобрявал – след припадъка у него се появило лошо главоболие. Така Иван взел решение да напусне София, да остави службата и да се върне в родното си село, където започнал да отглежда животни.
А главоболието продължавало все по-неудържимо. Добитъкът му започнал да мре… Посъветвали го да отиде на врачка. Срам – не срам, отишъл. Така научил, че местен завистник му трови животните. Колкото до болките му, щели да изчезнат, ако се помоли в църква.
Вслушвайки се в съвета, мирянинът за първи път стъпил в църква. Пристъпил прага на софийския храм „Света Петка“. Чудото с Иван се случва тъкмо там.
Изпълнил всичко по реда си – запалил свещ, поръчал си да му прочетат молитва. На тръгване видял, че посетителите се кръстят, направил го и той. Тръгнал към изхода и обръщайки се, за да се прекръсти, видял бяло сияние. Светлината заливала всичко наоколо, сякаш отнякъде блестели насочено десетки прожектори. Огледал се за такива – нямало. Ощипал се дали не сънува – било истина. Озарението продължило няколко секунди. Най-невероятното е, че след като отминало, Иван се почувствал напълно здрав. Болежките изчезнали, заливала го благодат. В този миг той се зарекъл да служи на Бога.
Записал се да учи в Семинарията, после практикувал в Лопушанския манастир, където пръв духовен учител му бил игуменът Теодосий.
Светският живот го призовал за кратко отново, но с черната си страна. Бивш негов колега от УБО заплашил да изхвърли на улицата семейството му. Генерал Стоян Пенчев, шеф на жилищната комисия, забранил поп да се разхожда в блок на партията. По това време семейството на отчето обитавало ведомствено жилище на ЦК.
Иван на свой ред казал, че ще извика западни медии да видят как властта се гаври с духовниците. Намесил се самият ген. Кашев и съдействал семейството на Иван да се нанесе в друг апартамент, в „Люлин“, колкото да не е на улицата.
Само една нощ спал в новия си дом отец Иван. На сутринта бил отзован в милицията в Михайловград. Започнал разпит – какви хора и организации на Запад познава и как общува с тях. Продиктувано било от репликата му, че ще информира Европа за игричките на силните на деня.
Истината била, че не познавал никого на Запад. Но вече никой не му вярвал. Хвърлили го в килия, намираща се в мазето на милицията.
В студеното и мръсно място отецът прекарва 7 месеца, през които е третиран като твар. Дажбата му била паница боб, мухлясал хляб, малко вода. Времето минавало тягостно. По мишките, които го налазвали, докато спи, разбирал, че е вечер, защото те тогава се появявали.
Нямал баня, нито сапун, нито пък му давали нещо да си изреже ноктите. От време на време идвал бръснар, но и той се гаврел – обслужвал го по няколко сантиметра, а продължавал на другия ден. Иван забелязвал, че килията понякога е отворена и се досещал, че е провокация, за да се опита да избяга и да му наложат още по-тежко обвинение.
В тези най-черни мигове от живота си се уповавал само на вярата в Бог. Една вечер сънувал и бъдещия приют в Нови хан. На сутринта се зарекъл, че когато излезе на свобода, ще го направи, каквото и да му струва.
За съдебния процес по обвинения в държавна измяна никой не се съгласил да му стане адвокат. Назначили му служебна защита. Съдът му лепнал присъда от 5 години затвор. Иван лежал три години и половина в Кремиковския зандан. Съкратили престоя му заради пристойно поведение.
И на свобода вече животът му не бил същият. Трудно му било да се върне в духовенството, защото никъде не искали да вземат поп затворник. Първата му работа била да мие прозорците на софийските църкви. Със застъпничеството на Видинския владика дядо Филарет е изпратен през 1987 г. в софийското село Нови хан. Когато стигнал до двора на местната църква, отчето познавал всичко, макар да идвал за първи път. Картините от съня му в затвора били пред него и го очаквали.
Отец Иван започва да строи своя приют за сираци и някъде по средата го хващат промените – настъпването на демокрацията. Безследно му изчезват пари, но за това той лично може да говори по-подробно. Започнал е да строи буквално от първата тухла. И сам. Имал е земи, които е продал, за да може да се захване със строежа. Но след това в България пристига един холандски свещеник, който решава да му помогне, след като разбира какви са намеренията му. Така холандската църква помогнала на българската. Иначе пари не е можело отникъде да се намерят по онова време. Сами си купили материалите и започнали да строят – на година по етаж.
Когато в далечната 1988 г. решава да събори полуразрушената постройка край църковния храм и да вдигне триетажен дом за безпризорни, идеята му се приема с насмешка. Откъде пари у един поп за такова грандиозно начинание? При това в дъното на джоба му са свити само някакви си 480 лева…Продължението тук!