Ще се разберат ли по мъжки Корнелия Нинова и Борисов

БСП е с нов лидер, а в бъдещето има много подводни камъни

Дори и най-разпалените фенове на Корнелия Нинова, които възхваляват нейните парламентарни опозиционни страсти, едва ли са вярвали категорично, че тя ще успее да стане лидер. Защото лидерство й е политическо чудо! Досега, вече 125 години от съществу­ването си БСП никога не е сменяла лидер на конгрес. Председателите или са си отивали сами, или са отстранявани на пленуми, или просто са си оставяли наследник с надеждата той да бъде тяхна вечна марионетка.

От 2014 годи­на обаче левица­та излезе от този сценарий. Тогава Михаил Миков успя да оглави БСП, въпреки че подалият оставка Сергей Станишев беше избрал за свой фаворит Драгомир Стойнев. Сега Корнелия Нинова в драматична битка изпревари Миков и най-неочаквано получи горещия електрически стол на лидера, взел не една и две политически жертви през дългите и мъгливи години на историята. Това със сигурност доказва нещо, което и най-големите противници на левицата трябва да признаят. В БСП има реална демокрация, която нито големите интриги, нито медийните манипулации, нито поръчковите статии могат да изкривят или объркат. Във всяка друга партия у нас изборът на лидер е предизвестен. Представете си лидерска битка в ГЕРБ. Че нали вселената ще рухне. Или си представете някой да се опита да оспорва по­литиката на Радан в ДСБ. Че нали старите реститутки ще го разпънат върху луксозни­те врати на скъпите си имоти в центъра. Мразена, обиж­дана и плюта, БСП остава последната партия, в която от битката има смисъл. Това едва ли е утешение за за­губилата страна, но все пак знакът не е толкова лош.

На 49-ия конгрес на БСП се сблъскаха две визии за левицата и големият въпрос от тук на­татък е ще на­мерят ли те съв­местна кауза, която да ги обедини, или двете части на БСП ще се отдалечават като пла­нети една от друга. От една стра­на стоеше „левият курс“ на Ми­хаил Миков. Това беше неговият трагичен опит да се опита да върне БСП към нейните корени и изконни ценности, да изчисти идеологическото лице на партия­та и тя най-накрая да се концен­трира върху създаването на лява визия за България. Противници­те на Миков обаче приеха тази идея като откровено враждебно действие, защото той се опита да внесе яснота в партия, коя­то с години намираше начин да съществува в мъглата на своята политическа широчина. Те се нах­върлиха и върху идеите за връ­щане към корените, защото виж­даха в това архаична символика, а според техните собствени тер­зания БСП трябваше да върви към бъдещето с прагматизъм, а не с идеи.

Корнелия Нинова предложи съвсем различна програма. Тя обяви спора за „левия курс“ за привнесен и чужд на партията. Нейната политическа визия се състоеше в ярко засилване на опозиционното поведение, по-радикален парламентаризъм и съответно повече медийна патетика. Нинова настоява БСП да работи по-активно с гражданско­то общество и да търси начини да активизира с идеите си раз­лични социални групи. Нейните противници пък бяха убедени, че платформата й е просто полити­чески театър, зад който се крие стремеж към коалиция с ГЕРБ и прозират фигури от близкото ми­нало на БСП като Румен Овчаров, Димитър Дъбов и други.

Оказа се, че Нинова е тази, коя­то е размахала по-красиво морковче пред носа на делегатите. Което не е опит за пренебреже­ние към нейната победа или ома­ловажаване. Напротив – в исте­ричната медийна демокрация от лидера май вече не се искат тол­кова идеи, колкото енергия. Иска се медийно присъствие, което да внушава сила, а Корнелия Нинова е абсолютен майстор в тази дис­циплина. След много години на загуби огромна част от активните хора в БСП вече са се деполитизирали докрай и за тях са важни медийните знаци. В този смисъл пътят, който Нинова е измина­ла от 2014 година, когато оста­на трета, до 2016 година е зна­чителен. Тръгвайки като един от кандидатите, тя успя да постигне невъзможното – обединяването на цялата опозиция на Миков зад нея, за да доплува до желаното място. Според много хора този избор е сполучлив. Защото веднага дава различна енергия на БСП, парти­ята получава медийно внимание и женска грижа. Именно Корнелия Нинова бе един от парламентарните страхове на Бойко Борисов по време на първия му мандат. Двубоят получи своята кулминация в реплика на социалистката към премиера да излязат навън и да се разберат като мъже. Никой не може да отрече биткаджийските качества на новата лидерка, а ако обикновените социалисти жадуват за решителна битка, тя може да им помогне да осъществят този блян.

Пред нея обаче като подводни камъни стоят немалко проблеми. Резултатът показа, че БСП е разделена на две части, а едната трудно диша другата, защото целите им вече са коренно различни. Ако не беше прословутата реч на Стефан Данаилов, една от последните останали обединителни фигури в БСП, посланието от този конгрес нямаше да е за съвместно действие, а за радикален реваншизъм. Говореше се, че част от екипа на Нинова и­ска да прави своя собствена партия, ако фаворитката им не успее в състезанието.

Сега обаче Нинова трябва да подаде ръка на другата част. Проблемът е, че тези, които не гласуваха за нея, искат да видят ясна идеологическа рамка на леви идеи, които да бъдат превърнати в закон, а не само в информационно табло.

Защото един от гравитиращите край Нинова младоци, софийски­ят лидер Калоян Паргов, обя­ви като задача пред следващия председател връщането на БСП във властта до две години. Само че партията понесе достатъчно поражения от самоцелни учас­тия във властта и самоубийствени политически начинания. Но именно превръщането на въпро­са за властта в централен раж­да голямото подозрение срещу новата лидерка – че тя ще вкара БСП в коалиция с ГЕРБ. Това е тема, по която тя спешно тряб­ва да се изкаже. Очевидно е, че коалиционният въпрос е като отворена рана, която кърви, защото не получава лечение. Тук има много подозрения и малко отговори.

Другият голям проблем е отношението на Нинова към милионерския елит на БСП. Ако иска да има доверие, тя трябва да се разграничи от него достатъчно ясно. В някои отношения това е по-тежък въпрос и от коалицията с ГЕРБ, защото е знак за търсенето на различна вътрешна идентичност. Въпро­сът за олигархията, която е сви­ла гнездо в червените редици, е една от разделителните линии и за самата партия. Обикновените социалисти се гневят отдавна, че милионери са узурпирали идеите и ги обричат на това никога да не бъдат осъществени докрай. По конгресните снимки се видя, че част от тези хора имат твър­де самодоволен вид при съоб­щаването на новината за новия лидер. Нинова заслужава своите сто дни толеранс, но е добре в техния край поне един от мили­онерите да гледа кисело и навъ­сено. Бизнес социалистите не са добра политическа инвестиция и защото през тях минават връз­ките с ГЕРБ и те могат да бъдат основен инструмент на външни влияния в партията.

Нинова ще има и своята мал­ка война за прокарване на иде­ята за общ кандидат за президент с АБВ. Формацията на Пър­ванов влезе в едно крайнодясно управление, цената на което вече е над 20 милиарда. Кога са доказвали, че са лява партия и социален коректив? Даването на прошка на АБВ е и морален проблем, тъй като диверсията на Първанов по време на европейските избори през 2014 година обслужи изцяло Бойко Борисов. Нинова няма време за еуфория. Тя е в ситуацията на Михаил Миков отпреди 2 години – всички искат ясни действия, а време просто няма.

За БСП ще страдат много хора, ако партията изчезне в мрака на медийно-политическото блато. За нея ще страдат дори и тези, които я мразят, защото без БСП техният универсален сапун за вина ще се стопи завинаги. Нинова самичка се натовари с огромна отговорност и всички чакаме да видим дали пък и друго чудо няма да стане в партията. Социалистите са задължени да вярват в светлото бъдеще. Те основно са интересни именно с това.

Източник: в-к Галерия