Магистралите са голямата гордост на сегашните управленци. Вече едно десетилетие те са магическата дума, която непрекъснато чуваме.
Един поглед само върху бързината, качеството и организацията на ремонтите от това лято. На 4 и 5 август пътувахме по „Хемус“, 79-километровата магистрала до Ябланица. В съботния ден движението е натоварено, хората масово пътуват към морето и родните си места. Още на 30-ия километър – тапа. Около 900-метрово стеснение на пътя, като движението се извършва само в една лента. Колите се движат на принципа „тръгни – спри” с 5 км в час. Едва излезли от задръстването, и се започва от едното платно в другото. Само че да не си мислите, че кипи усилен труд, което поне да успокои напрегнатите водачи. Напротив, няма нито един работник, строителната техника стои подредена като за парад, просто почивен ден е, шефовете на строителните фирми са разпуснали хората си. Същият ад е и на другия ден, когато пътувахме обратно.
Ами когато си спечелил обществена поръчка за милиони, ще се напрегнеш, ще напрегнеш и хората си, за да спестиш гнева, неудобствата и критиките на хората. В неделния ден към всичко това се добави и рисковото каране на тираджиите. Около 13:30 ч. от отбивката на стария път за Витиня изведнъж по магистралата се включиха около 30-40 тира. Очевидно са били задържани и някой умен шеф на КАТ е решил да ги пропусне, нарушавайки широко рекламираната по медиите забрана за съботно-неделно присъствие на тирове по магистралата. И се започна едно бясно надпреварване от бързащите да наваксат шофьори на товарните камиони. Да се замислят шефовете на АПИ, за МВР шефа е ясно, той толкова си може.